Дружество "Краезнание" - гр.Плевен

Регионалният исторически музей в Плевен е научен и културно-просветен институт, самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към Община Плевен. Осъществява своята дейност по издирването, проучването, представянето, опазването и популяризирането на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на Плевенска област, където са разкрити значими археологически обекти - римският град Улпия Ескус при с. Гиген, късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия  край Плевен, средновековната българска крепост в Никопол. По профил музеят е общоисторически с природонаучен отдел. В структурата му са включени следните основни специализирани отдели и обслужващи звена: Археология, История на България ХV - ХІХ в., Нова и най-нова история, Етнография, Природа, Фондове и научен архив, Връзки с обществеността, Ателие за реставрация и консервация, Фотолаборатория, Библиотека.
Музеят и музейните фондове са разположени в представителна двуетажна сграда - паметник на културата с национално значение, с обща площ от около 7000 м2 и парк с открита експозиция на площ от 37 дка. Основният фонд на музея включва над 180 000 музейни единици. Специализираната библиотека на музея разполага с над 10 000 тома научна литература и периодични издания.
От 1976 г., съвместно с музеите във Враца, Видин и Монтана, музеят в Плевен участва в издаването на  годишник - Известия на музеите в Северозападна България, от който до сега са отпечатани 27 тома.
Повече сведения на сайта на Регионален исторически музей - Плевен
Регионална библиотека “Христо Смирненски", гр.Плевен
Най-голямата общодостъпна библиотека на територията на Плевенска област. Основана на 1 юли 1954 г., отваря врати за читатели на 25 декември 1954 г. На 1 октомври 1958 г. наименувана “Христо Смирненски”. През 1955 г. се поставя началото на краеведската дейност на библиотеката. През 1959 г. за пръв път в България е въведен свободния достъп до книжните фондове и започва диференцираното обслужване на читателите. През м. ноември 1965 г. e създадено краеведско обединение “Мизия” между регионалните библиотеки в гр. Плевен, В. Търново, Ловеч и Плевен с център Плевенската библиотека. През 1990 г. библиотеката става колективен член на Съюза на библиотечните и информационни работници. От м. май 1998 г. е въведена автоматизация на библиотечните процеси и започва изграждането на автоматизирани бази данни с библиографски записи за книги, статии за Плевенския край и  периодични издания притежание на библиотеката.
[18:10:12] ndilkova: Регионална библиотека “Христо Смирненски", гр.Плевен
Най-голямата общодостъпна библиотека на територията на Плевенска област. Основана на 1 юли 1954 г., отваря врати за читатели на 25 декември 1954 г. На 1 октомври 1958 г. наименувана “Христо Смирненски”. През 1955 г. се поставя началото на краеведската дейност на библиотеката. През 1959 г. за пръв път в България е въведен свободния достъп до книжните фондове и започва диференцираното обслужване на читателите. През м. ноември 1965 г. e създадено краеведско обединение “Мизия” между регионалните библиотеки в гр. Плевен, В. Търново, Ловеч и Плевен с център Плевенската библиотека. През 1990 г. библиотеката става колективен член на Съюза на библиотечните и информационни работници. От м. май 1998 г. е въведена автоматизация на библиотечните процеси и започва изграждането на автоматизирани бази данни с библиографски записи за книги, статии за Плевенския край и  периодични издания притежание на библиотеката.


ДИРЕКЦИЯ „ВОЕННО-ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕИ”-ПЛЕВЕН
MILITARY HISTORICAL MUSEUMS-PLEVEN

  Военноисторически музеи – Плевен са приемник на една от най-старите и авторитетни музейни институции в страната – Военноисторическите къщи музеи и паметници в Плевен, Пордим, Бяла и Горна Студена, изградени в периода 1903-1907 от Комитета "Цар Освободител Александър II" и тържествено открити на 3 септември 1907 г.
  Идеята за възстановяване и съхраняване на къщите на видни български възрожденци, както и тези, които имат връзка с конкретни събития от Руско-турската война 1877-1878 г., включително домовете, където са пребивавали главните квартири на император Александър ІІ и руското командване, се оформя през 1900-1901 г. и получава единодушно одобрението на княз Фердинанд І и българското правителство.
  Съвременната структура на Военноисторически музеи – Плевен обединява: Панорама “Плевенска епопея 1877 г.”, къща музей “Цар Освободител Александър ІІ”, параклис-мавзолей “Св. Георги Победоносец”, Скобелев парк музей, експозиция “Плевенска епопея 1877 г.”, къща музей “Великий княз Николай Николаевич” и къща музей “Негово Кралско Височество Карол І” – гр. Пордим, Румънски мавзолей и музеен кът – с. Гривица и парк музей “Ген. В.Н. Лавров” – с. Горни Дъбник.




Повече за военно-историческите музеи – Плевен на сайта:
panorama-pleven.com  
 


________________________________________________________________________ 

 

 

 

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “ХРИСТО СМИРНЕНСКИ” – ПЛЕВЕН
Най-голямата общодостъпна библиотека на територията на Плевенска област. Основана на 1 юли 1954 г., отваря врати за читатели на 25 декември 1954 г. На 1 октомври 1958 г. наименувана “Христо Смирненски”. През 1955 г. се поставя началото на краеведската дейност на библиотеката. През 1959 г. за пръв път в България е въведен свободния достъп до книжните фондове и започва диференцираното обслужване на читателите. През м. ноември 1965 г. e създадено краеведско обединение “Мизия” между регионалните библиотеки в гр. Плевен, В. Търново, Ловеч и Плевен с център Плевенската библиотека. През 1990 г. библиотеката става колективен член на Съюза на библиотечните и информационни работници. От м. май 1998 г. е въведена автоматизация на библиотечните процеси и започва изграждането на автоматизирани бази данни с библиографски записи за книги, статии за Плевенския край и  периодични издания притежание на библиотеката.
Днес библиотеката развива следните отдели за обслужване на читатели: Книгозаемане за дома; Специализирани читални по обществени науки, по точни и приложни науки, за текущи периодични издания; Детски отдел; Отдел “Изкуство”; Отдел “Чужди езици”; Междубиблиотечно заемане; Отдел за библиографска и краеведска дейност; Обслужване чрез ИНТЕРНЕТ.
Библиотеката поддържа богата колекция от библиотечни документи с универсален характер и от всички области на знанието.
Обслужва читателите с всякаква информация чрез своите фондове от книги, периодични издания, графични и нотни издания, магнитни носители и други източници на информация.
Издирва, събира, съхранява и предоставя за ползване информация за Плевен и Плевенска област. Поддържа архив на местния печат.
Участва в културния живот на града и региона и организира тържества посветени на книгата и четенето.
В Отдела за библиографска и краеведска дейност се поддържа богата колекция от справочници с универсален и специален характер, фонд от над 2000 тома книги, свързани с Плевенския край, пълна сбирка на местен периодичен печат, служебни издания, илюстровани картички, плакати и покани, краеведска картотека с над 280 000 библиографски описания, автоматизирани бази данни с над 23 000 записа за Плевен и Плевенска област.
Отделът предоставя информация за обществено-икономическото, политическото и културно развитие на Плевенския край, история, етнография, образователно дело, природни богатства за периода от 1878 г. до наши дни.
Осъществява устна и писмена справочна дейност по заявени теми. Чрез годишен абонамент извършва текуща групова информация.
Съставя библиографски указатели и списъци за местни лица и събития.
Разпространява информация за края чрез изложби, витрини и публикации в местния и централен печат.
Организира представяния на книги от местни автори.
Сътрудничи си с Дружество “Краезнание” – Плевен, Съюз на писателите – Плевен, Регионален исторически музей – Плевен, Държавен архив – Плевен и други институти и организации на територията на Плевенска област.

 


____________________________________________________________________________________



 

Териториална дирекция ”Държавен архив”, гр.Плевен

Съгласно Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. и Постановление на Министерския съвет от  18 април 1952 г.  в  съответствие с тогавашното административно - териториално деление се създават дванадесет местни (окръжни) архива, между които и Плевенския. На 1 юли  1952 година e назначен първият му директор Тончо Трифонов.  

Работата по издирването и комплектуването на документите започва веднага и първите фондове, заведени на 17 ноември 1952 г. са на Околийска реквизиционна комисия – Плевен(1939-1944)  и  Околийско управление – Плевен (1881-1944) в масив “К” и Околийска реквизиционна комисия (1944-1948) Околийско управление – Плевен (1944-1948) в масив “С”.
След промените в административно-териториалното деление на страната през 1959 г. Плевенският архив предава на  Окръжните архиви в Ловеч, Велико Търново и Габрово 107 фонда със 7278 архивни единици.
От тогава до сега архивът работи с фондообразувателите на територията на бившия Плевенски окръг и сегашната Плевенска област.


Към края на 2005 година   Дирекцията  съхранява общо 2628  фонда с  193741 архивни единици. Те са класифицирани в три масива: “К” – от  Освобождението до 1944 г.; “С” – от 1944 г. до наши дни и “Б” – приетият бивш Окръжен архив на БКП. Личните фондове са 163 с 5716 архивни единици, спомените  1524,  а  частичните постъпления 470.


Най-старите документи в архива са във фонда на католическа църква ”Света
Богородица”- Белене. Това са регистри (на латински език) за кръщаване , венчавка и умирания с начални вписвания от 1808 година, Религиозен християнски лист от 1848 година и тетрадки на Георги Съботинков като ученик на Емануил Васкидович от 1849 година,   Летописна книга на Пордимското първоначално училище с данни от 1868/1869 учебна година,  Протоколни и заповедни книги на Плевенската община от 1878 година , Книга за издадените свидетелства на Плевенското  класно окръжно училище от 1883   година,   Протоколна книга на настоятелството на дружество ”Съгласие” от 1888 година,  Преписка по създаването на Земеделската изпитателна станция - Плевен от 1901 година.                   
Със своята пълнота   в масива на Териториална дирекция “Държавен архив”-Плевен се открояват  фондовете на  местните органи на власт и управление - Областната дирекция -Плевен, Областно полицейско управление – Плевен, Окръжен съвет- Плевен, Околийски и Общински управления, съществували в структурата на бившите Плевенска област и окръг.


Най- богато е представена Плевенската община. Съхранените във фонда протоколни и заповедни книги и други документи разкриват  нейната дейност за цялостното й обществено-политическо и икономическо развитие  от 1878 г.  до наши дни.
Интерес представляват   търговските регистри и фирмени дела на регистрираните в Плевенския регион търговски дружества и еднолични фирми от 1898 до 1949 г. във фонда на Областен съд - Плевен, както и гражданските и углавни дела за пери
ода 1879-1890 г. на Окръжен съд - Плевен.
В архива са приети редица фондове, свидетелстващи за развитието на всички отрасли на промишлеността    : Първо българско Акционерно дружество за цимент ”Лев”- Плевен  основано на 20 май 1909 година    ,Кооперативна фабрика “Иван Бурджев”- Плевен, Събирателно дружество машинна фабрика “Иван Симеонов,  Капонов &  Никола Димитров”, Металолеярна фабрика “Прогрес - Братя Симпадови”, Мелници “Братя Върбенови”, текстилните фабрики “Баба Марта”,  “Братя Миздрахи”, “Кайлъшка долина”, Дружество “Ботуш”-фабрика за каучукови изделия, Тютюнева фабрика “Енидже Вардар” и др.


Голям е делът  на документите  на фондообразувателите от отраслите селско стопанство,  където се открояват фондовете на Областна служба по земеделие (1915-1944), Областна ветеринарна служба (1913-1944),  Лозаро-винарската опитна станция (1901-1944), Държавния завод за добитък ”Клементина”(1908-1943),  Производителната лозаро - винарска кооперация ”Гъмза”- Плевен (1924-1943), Трудово - производителните земеделски кооперации  в селата Тотлебен (1939-1943) и Обнова (1941-1944).

В областта на съобщенията   интерес    представлява фондът на Централната телеграфо -пощенска станция в Плевен със съхранените окръжни, писма, и телеграми на Министерството на вътрешните работи относно неприкосновеността на кореспонденцията, тарифните такси, международната и частна кореспонденция, откриване на нови станции, както и телеграфо  - пощенска статистика  (1882-1884), отчети и сведения за телеграфо - пощенските берии, бюджета на станциите и др.


За състоянието на образованието  и културата, свидетелстват документите на Областна училищна инспекция - Плевен, Държавна мъжка гимназия “Александър ІІ” , Девическата гимназия “Княгиня Мария Луиза,” Държавно средно лозарско - градинарско училище в Плевен ,  Държавна търговска гимназия -Червен бряг, Народно читалище “Съгласие”-Плевен.
Заслужават внимание   приетите фондове, свидетелстващи за   взаимоотношенията между светска власт и институциите, представляващи православието и католицизма в Плевенския регион. Летописни  и
протоколни книги, преписки, удостоверения, окръжни, писма    във   фондовете на Архиерейското наместничество - Плевен, Църковните настоятелства при църквите “Св. Троица” , “Св. Николай” и “Св. Параскева” в Плевен    свидетелстват за избора на   Църковни настоятелства и енорийски свещеници,   провеждането на избори за епископи, архиерейски наместници, християнизиране на младежта, оземляване на църкви, откриване на трапезарии и ученически летовища.      


Безспорно богатство са   съхраняваните в архива   лични  фондове. Стремежът на архивните работници   е бил да съберат и съхранят документи на видни дейци от Плевен и региона, работили във всички сфери на обществено-политическия и икономически живот.
Сред тях са  фондовете на Белизар Каракашев - адвокат, окръжен управител на Плевен  1903-1907; Димитър Върбенов - адвокат, министър на правосъдието  1931-1932 ; Георги и Христо Съботинкови - баща и син, видни плевенски търговци; фондовете на краеведите Симеон Чорбаджиев, Димитър Рачев Димов, Кера Ганева, Павел Гетов, Цонко Павлов, Рачо Рачев,  в които се съхраняват документи и проучвания за населените места, родословни дървета и родови проучвания; на стопански и административни  ръководители от по-ново време – Иван Бешев, Андрей Романов, Димитър Бояджиев, Руси Вълчев, Иван Славков  ; на кооперативните деятели Калчо Хаджи Минев, Лальо Попов;   на представители на научната и художествена интелигенция – Христо Бояджиев, Сидония Атанасова, Дило Дилов, Константин Георгиев, Георги Стойков, Хинко Георгиев, Стойко Данчев, Лукса Пашовска, Иван Свиларов, Любен Дунчев, Христо Босев, Петър Панков, Пенка Кулева, Иван Кадиев, Кальо Катеров,   д-р Борислав Нейчев и др.

За връзка

Дружество "Краезнание"

plevenkrai@abv.bg

Търсене

Държавен Архив Плевен

Партньори

SSI© Този сайт е направен със съдействието на Симеон Илиев

Make a free websiteWebnode